Време за поезия

Ето едно прекрасно стихотворение написано, от Васка Мадарова, която по хубаво стечение на обстоятелствата ми е първа братовчедка. :)
С него слагам старт на новата категория постинги - Стихове.
Пожелавам и късмет!

Прашинка в окото

Аз не плача... само ти се струва -
прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.
Аз рядко плача, пък и за какво.

Затуй, че си съвсем безчувствен -
не! - нямаш никаква вина!
Вината е, че аз се чувствам
по-влюбена от досега.

Затуй, че се прибираш вечер
при друга хубава жена?
Опазил Бог да ти се сърдя!
Кое е лошото в това?...

Затуй, че ме отхвърляш вечно,
защо ти е да се безпокоиш?
Ще те посрещна пак сърдечно,
когато и да позвъниш.

Затуй, че се усмихваш скрито
на чужди нечии очи -
аз даже няма да те питам.
Усмихвай се! Не ме боли.

Затуй, че ме обичаш само
когато ти остава време -
напълно те разбирам. Да!
Недей се тревожи за мене.

Не, няма смисъл да ме питаш вече -
не плача, няма за какво!
Просто вятърът сега донесе
прашинка и във другото око...